Семейство Браун гостуваше на семейство Джоунс.
-Какъв подарък си взел за сина си за Коледа? - попита Браун.
-Влакче-отвърна Джоунс.
-Я дай да го видим- рече Браун.
-Ей сега ще ти го покажа- отговори Джоунс- Ето гледай слагаш релсите ето така, после слагаш краищата им, тъй че...
- А да разбирам.Точно такава играчка ще се хареса на едно дете...
-Виж какво, Браун!-предложи Джоунс. - Я ти закачи вагоните, апък аз ще пусна локомотива... Аз ще съм машинистът става ли?
***
Половин час по-късно Браун и Джоунс все още си играят на влакчета, но жените им разположени във всекидневната се забавляваха чудесно ...
- Ах, страшно е сладка!- каза мисис Браун. - От години не съм виждала толкова хубава кукла! Трябва да купя същата и на Юлвина. Твоята Кларис ще изпадне в луд възторг!
– Непременно!- каза мисис Джоунс. - А каква радост ще бъде да я обличат и сменят тоалетите им! Момичетат много обичат да си играят така.
***
И още половин час по-късно мисис Джоунс и мисис Браун така увлечено шиеха премените на куклата, че изобщо не чуваха тракането на влакчето , нито пък имаха някаква представа какво правят четирите деца...
Но и децата не скучаеха без своите родители.
- Готини са нали ? - тъкмо казваше Едуин Джоунс на малкия Уили Браун. - Сто парчета в кутията, с картонени мундщуци и кехлибарено цигаре в специална кутийка оттрани. Виж, хубав подарък за татко, нали?
- Екстра!-одобри го Уили. - А аз на моя ще подаря пури.
- И аз мислех да му взема пури. На мъжете им дай пури и цигари и няма да сбъркаш. Я кажи, не искаш ли да опитаме от тези? Можем да си вземем по една от дъното и няма да личи. Ще ти харесат, руски са...
-Благодаря!- отвърна Уили. - Много ми се иска да ги опитам . Започнах да пуша едва миналата пролет - точно когато навърших дванайсет. Според мен е глупаво човек да пропуши преди тази възраст. Ти как мислиш?
- Аз също- отговори Едуин, докато палеха цигарите си. -Всъщност и сега не бих тръгнал да ги копувам, ама заради татко. Непременно трябва да му подаря нещо от Дядо Коледа. Знаеш ли, той напълно вярва в Дядо Коледа!
***
А в това време Кларис показваше на малката Юлвина великолепният минятурен комплект за бридж, който бе купила за майка си.
-Тези жетони са направо вълшебни!- възкликнала Юлвина. Харесват ли ти миличка?
-Холандски е - каза Кларис. - Очарователен! ... според мен е адски тъпо да се играе без пари. Ти как мислиш?
- Направо отвартително!- потрепера Юлвина- Но майка ти никога не игра на пари, нали?
- Мама? О, господи, разбира се, че не играе! Прекалено е старомодна за това, но ще и кажа, че Дядо Коледа е искал кутийките непременно да са вътре.
- Сигурно и тя като мама вярва в Дядо Коледа.
- О, напълно сериозно - каза Кларис и добави: - Каквоще кажеш за една игричка?
- Добре - съгласи се Юлвина
***
... След около половин час двете семейства се събраха в пълен състав в гостната. Всички бяха погълнати от красивата дебела Библия, която семейство Джоунс бе купила за дядото. А в същото време дядо Джоунс разнежено гледаше наредените пред него подаръци- една красива гарфа за уиски с оригинална течност вътре, тя беше за Джоунс.
***
.... Още по-късно в среднощ, човекът или митът , или който и да бе онзи, когото всички наричат Дядо Коледа, събра подаръците и ги постави всеки му в специално оставения за целта чорап.
И понеже винаги си е бил малко късоглед, той обърка всичко. Всъщност раздаде подаръците точно така, както бе описано по- горе.
На сутринта, след коледното веселие, всичко си дойде по местата. Както става винаги рано или късно.
И така в десет сутринта Браун и Джоунс си играеха с влакчето, мисис Браун и мисис Джоунс гласяха роклите на куклата, момчетата пушеха цигари, а момичетата играеха на картите с джобните си пари.
Над тях дядото пиеше уиски ...
Но Коледата си е КОледа, тъй че празникът беше не по-малко весел от всеки друг път
Написахте ли писмата? хо хо хо
по разказа на Стивън Лийкок " Грешките на Дядо Коледа"
