Аристотел е казал : “Умните не очакват радостта, а се надяват бедствията да ги отминат.” Тогава, стои въпросът как може да избегнем неприятностите?

Първо, трябва да решите да бъдете радостни.
Това е много просто правило, обаче не всички го знаят. Един философ е казал, че трябва да имате желание да живеете весело, и трябва да положите усилия за реализиране на това. Ако винаги се намирате в положението на свидетел и чакате щастието само да дойде, тогава ще дойдат само неприятности. Всъщност, много е лесно да се приближите до нещастието, а обратно, ако искате радостта да остане за по-дълго време, са нужни вашите усилия.
Второ, не давайте много пространство на неприятностите.
Ако пасивността се появява само случайно, тя няма да окаже отрицателно влияние на вашия ежедневния живот. Може да изчакате, тя сама да изчезне. През 19-и век, романтизмът разпространява меланхолията, но според експертите, ако е позволено тъжното настроение да се появава своеволно, то времетраенето му ще се удължава. Преди години, хората са смятали, че тъгата е от полза за пречистване на душата, например, оплакването, но резултатът е точно обратен. Ако често се оплаквате без съществена причина, това сериозно вреди на качеството на живота.
Трето, пазете се внимателно, особено, ако не сте в настроение.
Това също е очевидно, но не всеки го разбира и спазва.
Постъпките на повечето разтревожени хора са точно обратни. Когато са нещастни, те още повече подтискат себе си, не се срещат с приятели, не правят каквото искат∦ И колкото силно се сдържат, толкова по-дълго ще се чувствуват нещастни, и така влизат в омагьосан кръг.
Да правите любимите си неща, когато нямате настроение, също не е толкова лесно.

Четвърто, не бъдете идеалисти, не очаквайте прекалено щастие и радост.
Гюстав Флобер е написал следдното за щастието: “Мислили сте някога за това, колко много плачете заради щастието? Ако тази дума не съществуваше, хората щяха спят много по-спокойно, а животът щеще да бъде много по-лесен.” Затова, преследването на радостта нетрябва да бъде цел на живота, тя е част от живота. Нещастието понякога е и полезно, защото то ни кара да мислим, да чустваме и да приемем истината от факти.

Пето, обмисляйте добре дребните неща в ежедневния живот, но не се безпокойте за тях.
Това е познатата българска поговорка, че малкото камъче обръща голямата кола.
Мсилите на хората са пълни с дребни ежедневни неща и тревоги. Странното е, че те мислят непрекъснато за тях, но не предприемат мерки да ги разрешат. Всъщност, тревогата е предупреждение за опасност, но не е начин да се подобри положението или да се разреши проблема. Затова, всеки трябва ясно да разбере, че бедствията са въпроси, които очакват разрешаване, а не означават трагична участ.

Може да отговорите на следващите няколко въпроса: Каква е действителната ситуация? Какви са вашите илюзии и очаквания? Дали непрестанната тревога е полезна за вас? Какъв е най-лошият резултат и др. Отговорът на тези въпроси е от полза за излизане от постоянното безпокойство и тревога.

Шесто, не поддържайте лошо настроение.
Не малка част от неприятностите, с които вие се сблъсквате, се дължат на лошото ви настроение, например яд и гняв, недоволство, завист∦ липсата на възможности за развитие, независещи от нас фактори, намиране на безкрайни оправдания и отлагания.
Едновременено с това намирате причини да се оправдаете, като вината е тяхна, те трябва да бъдат наказани, аз съм най-голямата жертва, или виж, какво лошо те са извършили∦
Освен това, ако лесно се сърдите, това също може да доведе до появява на лошо настроение, дори до омраза на целия свят или цялото човечество. Затова, липсата на добронамереност е извор на всякакви бедствия.

Седмо, изпитвате удоволствие и радост от живота в момента.
Има само един момент и той е сега в момента!
Най-доброто оръжие против нещастието е пълното изпитване на радост от настоящия живот.
Когато имате щастие, радвайте се и се опитайте да го запазите по-дълго, това е най-ефикасната ваксина срещу бедствията. Въпреки, че не можете да избегнете неприятностите, можете да ги намалите. Това не е лесно, защото обикновено усещате радостта от живота, когато идва бедата, и затова съжалявате, че пропуснахте онзи период.

Така, вие се връщаме в миналото, но заслужава да запомните твърдението на философите: “Умните изпитват настояща радост.” Сега в този момент.