Тръгнахме със смесени чувства към Карков, все пак целта на нашето патуване беше Прага, но на шега и на майтап, тръгнахме първо към Краков...Не очаквахме нищо, това беше нашето първо посещение в Полша като цяло, бяхме въодошевени най-вече от факта, че ще пътуваме ... и то където си искаме - аз и сестра ми, като искам да подчертая че идеята беше изцяло моя...
И така в ранна августовска утрин пристигнахме в Краков, през целия път до там се възхищавахме на красотата и чистота от Словакия до Краков, все пак прекосихме и Татрите :))) / в тази връзка искам да подчератя, че Рила е хиляда пъти по-красива от Татрите, но това е отделна тема на разговор...:)
И тъй като сестара ми е историк, вече имах информация за Краков, от историческа гледна точка :)))
Градът ни зашемети, толкова красив, чист и подреден град...град изтъкан от легенди, в който времето тече по-различно, така че всеки миг вече е миг от историята.
И така, попаднахме в град, който е бил столица на крале, папи и нобелови лауреати...

Нищо не може да се сравни с това да попаднеш на Пазарния площад в ясен летен ден. Всяка сграда е яркоцветна, измита и кокетна под тъмносиньото небе. Във всички посоки щъкат хора...


Там, под двете различни кули на катедралата "Дева Мария", се срещаш с първата от многобройните краковски легенди. В силуета на възхитителния храм, построен през 1257 г. (и преправян в 14-и, 15-и, 17-и век) има нещо необичайно: двете кули са еднакви в основата, но различни към върховете си. Историята разказва за двама братя майстори, наети от краковските големци да построят църквата. Издигнали я братята, но стигайки до покрива, решили, за да е честно, ще направят две кули - по една за всеки. И всеки искал неговата да е по-висока и по-красива. Тъй силно станало съперничеството им, че единият от братята убил другия... и надстроил своята кула по-нагоре.

От тази 81-метрова кула на всеки кръгъл час излиза тръбач, който оглася площада. И той си има легенда: по време на едно от татарските нашествия ордите забелязал пръв часовият, който дежурял на катедралата. Засвирил тревога, но татарска стрела пронизала гърлото му. В негова памет ритуалът е запазен до днес.
Отвътре катедралата е не по-малко зашеметяваща. Олтарът й, изработен през 1477-1489 г. от Вит Ствош, е висок 13 метра и широк - 11. Позлатените скулптурни фигури в него изобразяват библейски сцени. Той се отваря и затваря като книга - всеки ден точно в 12 часа.
Пазарният площад е по средата на тъй наречения Кралски път: от Флорианската кула - портата, през която някога се е влизало в Краков, до крепостта Вавел.

Вавел е сърцето на града...
Дворцовият комплекс е огромен и е същият миш-маш от епохи, стилове и съдби, какъвто е и самият град. Той бил резиденция на полските крале от 11-и до 17-и век. През 1609 г. е съсипан от пожар и Сигизмунд III мести столицата във Варшава.
Неговата легенда е свързана с основаването на Краков. В пещера под хълма Вавел живеел свиреп дракон на име Смок - почти като онзи в "Билбо Бегинс" на Толкин. Той бил победен от княз Крак, който положил основите на бъдещия град и му дал името си (събитието датира от средата на 10-и век, в учебниците за дракон се споменава смътно). В подстъпите на Вавелския хълм, край тихите води на Висла, и днес се издига желязна статуя на дракон, който през няколко минути бълва огън.






снимка за спомен с дракона :)


Сред най-богатите на носталгия и автентична атмосфера места в Краков е еврейският квартал Казимеж. Реставрираното му гробище, започнато вероятно около 1550 г. и спряло да погребва мъртви евреи около 1800 г., е култово за юдеите от цял свят.

Снимка в една синегога, не си спомням името и


Краков е богат не само на история и гледки, тук знанието е на особена почит, бившата полска столица е световен академичен център, а Ягелонският университет - седмият по старост на планетата.

Едно незабравим място запазило своите легенди и красота...