Село Ковачевица е свързано с насилието, на което е подложено българското население от околността при помохамеданчванията извършвани през през 1656г., когато българите не желаещи да приемат исляма напускат домовете, изоставят имотите си и близките си и намират спасение и приют в по-високите и непристъпни части на планините. Изобилието на питейна вода в селото , обширните пасища, мекия климат и откъснатостта от набезите на турците, благоприятстват заселването на селото .



За името на с.Ковачевица съществува следното предание: След смъртта на изкусния ковач и дюлгерин Марко, жена му Гина поема съдбините на семейство. Когато близки и познати отивали при нея казвали: “Отиваме до Ковачевица”, т.е. до жената на ковача.



Населението от селото се занимавали изключително със земеделие и скотовъдство. За разлика от тях, дошлите от Западна Македония се занимавали със строителство . През цялото време на турското робство в с.Ковачевица не е имало турска администрация, което благоприятства за превръщането на селото в един от центровете на македонското национално-освободително движение. Ковачевица е посрещала и изпращала много комити. Интересното при това е , че за да бъде това безопасно и за да се предпазят от турската власт, местните ръководители решават да се прокопае подземен тунел, който да свързва горния с долния край на селото. По този подземен път се движели комитите при нужда, без да се застрашава сигурността на селото и населението.


Интерес представлява в Ковачевица да се разгледа двуетажната сграда на новото училище , построена през 1888г.с дарение от учителя Йордже Димитров Джорджев. Затова и до днес училището носи името НАРОДНО УЧИЛИЩЕ “ЙОРДЖЕ ДИМИТРОВ”.





През петдесетте години в Ковачевица се зараждат миграционни изселвания . Масовото изселване е главно към Велинград, Батак, Пазарджик .По тази причина са изоставени много от прекрасните ковачевски къщи и те започват бавно, но сигурно да се рушат.Селото има голяма заслуга за съхраняването и развитието на българското кино.
През 1977г. Ковачевица е обявена за исторически и архитектурен резерват


На път за Ковачевица минахме и през село Лещен :) Вижте глинената къща ...

НЕ СЪМ ХОДИЛА ТАМ,НО ВЕЧЕ ЗНАМ..
СЛАГАМ РАНИЦАТА, ОБУВКИТЕ И ТРЪГВАМ...
КОЛКО КРАСОТА ИМА В ТЕЗИ КАМЕННИ СТОГОДИШНИ КЪЩИ А ПРИРОДАТА...ПРОСТО ОТКРИВАШ РАЯ...
БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА КРАСОТА И ЗНАЕШ КАЧВАМ ГО!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Красиво село.Интересно, има ли останали следи от тунела?

Пожелах си да отида там!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!