Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.01.2010 15:28 - „В България парите се търкалят по земята, но няма кой да ги види!”
Автор: eventteam Категория: Туризъм   
Прочетен: 2156 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 11.01.2010 17:54


Реших да побликувам есето на най-добрата ми приятелка Яна Стратиева" , защото смятам, че има върху какво да се замислим :)) И така автор на есето е Яна Стратиева, а снимките са мои :)  И така ето го и есето :

"...Смятам, че една реплика на мой преподавател, казана преди 10 години на първата ми лекция в университета, която ми се запечата в съзнанието завинаги, все още е валидна:
„В България парите се търкалят по земята, но няма кой да ги види!”
Под „парите” трябва да разбираме приходите от туризъм.
...

Когато говорим за устойчиво развитие в отрасъла, както е заложено и в Националната стратегия за развитие на туризма, трябва да се разбира следното:  «Да се осигури туристическа практика, която  задоволява интересите и повишава благосъстоянието на местното население, като същевременно съхранява природните и социо-културните ресурси на местната среда за бъдещите поколения».

Може би ще повторя, много познати и обсъждани проблеми, но според мен има още какво да се желае в развитието на българския туризъм и повечето от нас, посещавайки различни места в Европа и по света, неволно, на базата на сравнението, се докосват до тези проблеми, които стоят пред отрасъла.

На базата на същото това сравнение не можем да отречем, че на сравнително малката територия на страната ни има какво да се види и не малко са положителните фактори, които  биха повлияли, ако се научим как да използваме ресурсите си.

Защо казвам «научим»? Ами защото в основата на едно общество, в основата на целия ни живот, в основата на всички достижения, стои именно обучението. Лошото е, че в България, на фона на всичко изговорено и написано, видим резултат няма. Може би единствения видим резултат е подобряването на материалната база, което обаче отново е направено без мисъл за бъдещето и без отчитане на последиците – икономически, социални и екологични, тъй като вместо да качим стандарта ние всъщност разрушихме реалния образ на една дестинация, на едно общество.

Презастрояването на някой от морските и планински курорти създаде много туристически легла, но привлечени от идеята за бърза възвръщаемост или просто „пране на пари”, собствениците им не отчетоха факта, че когато става въпрос за хотелска база бърза печалба няма! И че в туризма тази печалба е въпрос на създаване не само на сградата като такава, а и на идея, екип, на име и имидж на организацията и че върху тях влияние оказват много и най-различни фактори. Нима може да създаде приятни условия за почивка едно място, което прилича на гора от бетон?! Нима можем да привлечем платежоспособен турист, когато прозорците на стаята му гледат към съседния изкоп или когато е принуден да носи новите си и скъпи обувки в локви кал и разбити улици?!

Ефекта: Вместо печалба, доста от обектите работят на загуба, някои се продават, други трябва да бъдат съборени, защото на всичкото отгоре са и незаконни.

Проблемите са много: Все още не добре развита инфраструктура, все още ниско ниво на обслужване в много от хотелите и ресторантите, не се отчитат социалните последствия, екологичното състояние в повечето курорти (и не само) е критично.

Туристическата индустрия е толкова всеобхватна, че една Програма или Стратегия за устойчиво развитие на туризма изсква огромни усилия за подготовката и реализирането й. Поставянето на целите, планирането, организирането и контрола по изпълнението на задачите изискват участието и експертното мнение на специалистите от всички държавни институции и на всички инстанции.

Трудно е примерно когато една институция, която първо е министерство, после АГЕНЦИЯ, и след това отново влиза към някое от министерствата (и едва ли може сама да организира работата си), да отговаря за предприетите мерки по изпълнението на проект или програма.

В този смисъл, не можем да се сърдим на сервитьорката или камериерката или на някой друг, че не разбира значението на обслужването и на усмивката... След като няма стандарт, или той не се спазва, след като не е наложен, или няма контрол над изпълнението му, след като този стандарт не е залегнал в обучението или го има, но кадрите ни работят навън.. след като всеки работи за себе си, а не в името на една цел, която би довела до много повече ползи...

„Идеализъм”... ще каже някой... „Работа в името на една цел”, „общи усилия” ...
Да, но този „идеален” свят вече е създаден в общества, които са оценили факта, че туризмът може да има значителни икономически и социални ползи, които освен това водят и до подобряване на екологичните условия и допринасят за опазването на околната среда.  И тези общества и страни не са толкова далечни за нас.

Точно затова не можем да обвиняваме и само държавния апарат. Докато не променим нагласата си изцяло и положително, тази промяна не би била възможна, защото зависи от усилията на всички ни. Ето и още една причина, поради която образованието и обучението са важна част от подготовката на бъдещото ни развитие, стига да имаме и желание  да създадем онзи чар, онази привлекателност на родината ни, които предизвикват „жадни” за красотата погледи и усмивки.

Тези усмивки видях за първи път на лицата на хората от група която водих в Хърватска. Най-вероятно и аз съм изглеждала така – повече турист от туристите, защото съм пленена от нея: гладките като огледало и осветени магистрали и пътища, около които тревата е подкосена на 5 см височина, огромните указателни табели, телефонните постове (здрави). Красотата на историческите й градове и забележителности, внимателно съхранявани (В град Задар почти всички строежи са спрени, защото при прокопаването на основите отдолу се разкриват нови и нови забележителности), чистотата на може би най-големия й национален парк, под защитата на ЮНЕСКО – Плитвичките езера, спокойствието на столицата й Загреб, чарът на крайбрежието й, което въпреки липсата на пясъчни плажове омагьосва с тюркоазено сините си води, ясното синьо небе над суровите, но внушителни Динарски планини и невероятната чистота и подреденост на всяко кътче... Усмивките и отзивчивостта на всички по улиците, в хотелите, магазините... Безкрайно топлото и организирано посрещане...

Имам една мечта, някога да видя България такава...

Да не троша колата си по пътищата... Да си почивам сред природата и да се наслаждавам на изумрудената зеленина на горите и планините ни, без да ми се налага да виждам отпадъци и да ме е страх да седна върху тревата... Когато съм на морския бряг да чувам вълните и чайките, а не стържещите звуци от съседния строеж... Да виждам усмивки по лицата и чувство за национална гордост за историята, традициите, обичаите, културата които имаме... И тези, които посещават страната ни да са също така пленени от нея.
Сигурна съм, че ще са много повече, защото потенциала, който имаме е много по-голям!

Един супер луксозен хотел, един нов терминал, едно голф игрище не са достатъчни, докато заедно с всички останали ресурси не бъдат преобразувани в единен и в същото време разнообразен диференциран и диверсифициран продукт, с отчитане на риска, последствията и възможностите за бъдещо развитие."
* Още един път автор е Яна Стратиева
image

image
image
image
image
image
image
Да не забравяме, че и ние сме дали нещо на света...


Тагове:   мечта,


Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: eventteam
Категория: Туризъм
Прочетен: 453182
Постинги: 93
Коментари: 195
Гласове: 809
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031