При тази ситуация след 1990г. правителствата и мениджърите “ трескаво“ търсят начин как да „оправят неща. Сляпата вяра, че ако се приемат законите на Европейския съюз и се въведат “ ред и законност“ за всички, както и „нетърпимост“ към нарушителите на реда, че ако се приеме един-единствен показател за резултатите, че ако се заложи на правата и свободите на личността, а не на митичните права и свободи на колектива, че ако всеки мисли само за себе си, а не прилага групово мислене, че ако всеки проумее, че времето е пари, а не времето е наше и се работи максимално ден след ден, че ако се следва общият път- нещата със сигурност ще потръгнат.
…И така, ден след ден българският лидер търси “ нормалната“ икономика и държава взирайки се навън, а не навътре в себе си. И естествено – не ги намира, но продължава да вярва, че съществуват...