От всякъде върху нас се изливат потоци от обяснения, подкрепени дори от науки в тази посока с цел да оправдаят мързела ни. Едно от наименованията е Междукултурни различия. Че сме различни спор няма – различни сме. Комшиите ми също са различни, колегите и те. Това отново ли е оправдание.
За какво става дума.
Става дума за това как постоянно намираме оправдание, я Бойко, я Станишев или пък Царя са ни виновни за дереджето. Грабваме чантата и хвщаме пътя посока Запад естествено- посоката на неограничените възможности. Оказва се обаче, че там всъщност възможностите са безброй ако работиш. Ако те мързи те са точно толкова, колкото и тук. Междукултурно се адаптираш и почваш якото бачкане. От доста време ме мъчи мисълта как се бере английска ягода. Може би на всяка ягодка се казва „ЕКСКЮЗМИ”? Ще се радвам някой да просветли неевежеството ми.
И не са само те, горките откъснати ягодки. Така е навсякъде във всяка сфера. Отказваме да приемаме работещи модели в образованието, в здравеопазването, в работата си..навсякъде. Оправдава ме се с междукултурни различия. Вземаме модел, адаптираме го и най-естесвеният резултат е, че този модел няма да работи. И пак междукултурни различия.
Красотата на живота е в това ,че сме различни. В това, че има толкова много различни по големина, цвят и форма цветя или пък животни. Различни сме, но благодарение на различията някой е успял да намери работещия модел в някоя сфера. И за да е успешен трябва да се приложи така както е измислен. Не на последно място, „Работещ модел” не означава, че ние ще си пушим кротко цигарките, а модела ще работи. Не!
Ние трябва да работим.